СУПТО: какво е, задължително ли е и кога възниква задължението
Последна редакция 13.09.2026 · по официални източници, изброени в края
СУПТО не е задължителен. От 26.02.2021 г. режимът е изцяло доброволен: чл. 118, ал. 18 от ЗДДС казва, че лицето „може да избере“ да ползва софтуер от списъка на НАП. Ако не направи такъв избор, то просто не попада в режима.
Задължението възниква само след направен избор — и тогава е конкретно: в този търговски обект да се ползва само декларираният софтуер. Санкцията по чл. 185б от ЗДДС наказва именно разминаването между заявения избор и реалното поведение, не самото ползване на софтуер извън списъка.
Наредбата не дефинира абстрактно понятието „СУПТО“. Тя дефинира дейността — управление на продажби чрез софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС.
Какво точно означава СУПТО
Определението е в § 1, т. 19 от допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18 и е формулирано за дейност, не за продукт. То обхваща процеса от откриване на продажбата до нейното приключване чрез софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС.
Определението изрично изключва три неща: последващото издаване на данъчни документи по чл. 112 от ЗДДС, съставянето на счетоводни регистри и съставянето на документи по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството. Свързаните легални дефиниции са в § 1, т. 84–87 от допълнителните разпоредби на ЗДДС.
Практическата последица от тази формулировка е важна и рядко се забелязва: софтуер, който не е в списъка, по буквата на определението изобщо не попада в понятието. Той не е „нелегален СУПТО“ — той е софтуер извън режима.
Задължително ли е — не, и ето защо
Член 118, ал. 18 от ЗДДС, в редакцията от ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г., е диспозитивен: лице, за което е налице задължение да отчита продажбите с фискален бон и което желае да ползва софтуер за управление на продажбите, може да избере да използва в търговския обект софтуер от списъка. И едва след това: „В търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка по ал. 16, за управление на продажбите е длъжно да ползва само този софтуер.“
Член 52з, ал. 1 от наредбата описва механиката на избора: заявява се с информация по приложение № 32 и се счита за направен от деня, следващ деня на подаването. Алинея 2 урежда отказа от избора, а ал. 3 добавя, че избраният софтуер управлява всички фискални устройства в обекта, които работят само като фискален принтер.
Двете разпоредби, които доказват доброволността от обратната страна, са чл. 26, ал. 12 и чл. 31, ал. 13 от наредбата — и двете нови от ДВ, бр. 17 от 2021 г. Те изрично разрешават на лице, ползващо софтуер извън списъка, да издава фискален бон и сторно бон с уникален номер на продажбата или с номер във формат на УНП. Ако СУПТО беше задължителен, тези разпоредби нямаше да имат никакъв смисъл.
Режимът не се прилага за интегрираните автоматизирани системи и за електронните системи с фискална памет — чл. 118, ал. 17 и ал. 19 от ЗДДС.
Ако търговец на софтуер ви казва, че законът ви задължава да купите СУПТО, той или не е чел чл. 118, ал. 18, или разчита да не сте го чели вие. Питайте го за номера на члена, който въвежда задължението — такъв няма.
Изборът носи привилегия, не тежест
Конструкцията на реформата става ясна от чл. 186а от ЗДДС: принудителната административна мярка запечатване по чл. 186 не се прилага на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път не издаде документ за продажба, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само софтуер от списъка.
Тоест изборът на деклариран софтуер купува застраховка срещу най-тежката санкция при първо провинение. Това, а не заплахата от глоба, е причината режимът да съществува.
Публичният списък на НАП
Списъкът се води на основание чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, а съдържанието му е определено в приложение № 47 към наредбата, ново от ДВ, бр. 42 от 2025 г. Достъпен е на страницата на НАП.
Вписването става по декларация от производителя или разпространителя на софтуера, не от търговеца, който го ползва. Член 118, ал. 14 от ЗДДС също е диспозитивен — производителят „може да декларира“ съответствие. Декларацията е по приложение № 30, придружена от информация по приложение № 31, ръководство за работа и описание на базата данни или на архитектурата при облачни решения.
Изискванията към самия софтуер са в приложение № 29 — там са и правилата за уникалния номер на продажбата и за задължителните справки. Отговорността за неверни данни в декларацията е на производителя по чл. 185а от ЗДДС, не на търговеца.
- •Регистърът е публичен и се проверява безплатно: portal.nra.bg/details/reg-allowed-software
- •Проверете конкретната версия, не само името на фирмата — в списъка се вписват версии.
- •HelloPOS е вписан в списъка. Ако ползвате HelloPOS и сте подали приложение № 32 за обекта, изискването на чл. 118, ал. 18 е изпълнено.
Санкцията — за какво точно
Член 185б от ЗДДС има тесен и точен състав: наказва се лице, което е избрало софтуер от списъка по чл. 118, ал. 16, но ползва друг софтуер. Праговете в закона са изписани в старата парична единица; превалутирани по механизма на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото, те са от 511,29 до 1 533,88 € за физическо лице и от 2 556,46 до 5 112,92 € за юридическо лице и едноличен търговец. При повторно нарушение праговете се удвояват.
Отделно чл. 185а наказва неверни данни в декларацията по чл. 118, ал. 14 — отговорност на производителя или разпространителя, със същите прагове.
Ползването на софтуер извън списъка е и основание за запечатване по чл. 186, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, но отново само в същия случай: лицето е избрало софтуер от списъка и ползва друг.
Състав, който наказва лице, което изобщо не е правило избор по чл. 118, ал. 18, не съществува. Наказуемо е разминаването, не липсата на СУПТО.
Сумите в ЗДДС са изписани в старата парична единица. Това е умишлено: § 5, ал. 1 от преходните разпоредби на Закона за въвеждане на еврото постановява, че такива актове продължават да се прилагат с превалутиране по чл. 12 и чл. 13. Официална таблица с преизчислените в евро прагове не е публикувана.
Уникален номер на продажбата (УНП)
Уникалният номер на продажбата е реквизит на фискалния бон по чл. 26, ал. 1, т. 17, но само когато се използва софтуер, включен в списъка. Форматът е определен в приложение № 29.
При сторно операции чл. 31, ал. 11 предвижда специални формати: при изтеглена от пазара стока номерът е във вида XX000000-0000-0000000, а при операторска грешка — OO000000-0000-0000000. При липса на оригинален бон номерът се запълва с деветки.
Лице, което ползва софтуер извън списъка, може доброволно да издава бонове с УНП или с номер във формат на УНП и да ги подава към сървъра на НАП — чл. 26, ал. 12 и чл. 31, ал. 13.
Как това се отнася до HelloPOS
HelloPOS е регистриран в публичния списък на НАП. Това означава, че ако решите да работите в режима по чл. 118, ал. 18, можете да ни изберете, без да нарушавате изискването.
Но не продаваме страх. Ако сте малък обект, който отчита продажбите директно от касовия апарат и не сте подавали приложение № 32, законът не изисква от вас нищо повече. Софтуерът има смисъл, когато ви трябва склад, отчети, няколко обекта или няколко каси — не защото някой ви е казал, че е задължителен.
Работим с фискалните устройства на Datecs, Daisy и Tremol през ErpNet.FP. Цените ни са от 29,90 € на месец на фискално устройство, 23,92 € при годишно плащане, с 14 дни безплатен тест.